Каталог Топ Сайтове
BGtop
  • Начало »
  • Новини »
  • СЪБИРАНЕ,    ПРЕЧИСТВАНЕ,   СУШЕНЕ   И    СЪХРАНЕНИЕ НА БИЛКИТЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ

СЪБИРАНЕ,    ПРЕЧИСТВАНЕ,   СУШЕНЕ   И    СЪХРАНЕНИЕ НА БИЛКИТЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ

26 юли 2018
СЪБИРАНЕ,    ПРЕЧИСТВАНЕ,   СУШЕНЕ   И    СЪХРАНЕНИЕ НА БИЛКИТЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ

 

Събиране на билките. Отделните части на растенията трябва да се събират в такъв период на развитие, когато в тях са натрупани най-големи количества фармакологично действащи вещества. Този период се определя на базата на няколкогодишни проучвания. Календарните срокове, които често се дават в различни помагала по билко - събиране, са само ориентировъчни и са в зависимост от района на събиране и времето, и обикновено дават известни отклонения.

Събирането трябва да се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на утринната роса. От особено  значение е периодът, през който се извършва брането. Така например надземните растителни органи (листа, цветове, стръкове) се берат в период на цъфтеж на растението. Подземните органи (корените, коренищата, грудките и луковиците) — през пролетта преди започване на вегетацията или през есента, когато тя е към своя край. За някои растителни видове има значение дори през коя част на деня се извършва събирането. Например за растението напръстник е намерено, че най-подходящи часове са следобедните, когато то е най-богато на сърдечно действащи гликозиди.

При ръчното бране тревите, листата и цветовете се поставят в по-плитки кошници,  като  не  трябва  да  се  притискат  и  бързо  се  пренасят  за  сушене.

 

Събирането на диворастящи растителни видове трябва да се извършва разумно, като не се унищожава цялото находище, особено когато се събират подземни части.  При събирането на  билките се употребява прост, но удобен за работа инвентар: ножове, градинарски ножици, лопати, търнокопи, специални гребени за събиране на лайка и др.

Както  вече  споменахме,  различават  се  няколко  основни  групи  растителни части, прилагани в лечебната практика, при събирането на които трябва да се знае и следното:

Цветните пъпки — gemmae, се събират рано през пролетта, през месеците март и април, по време, когато са силно набъбнали, но не са се разпукали, тъй като тогава са най-богати на биологично активни вещества. При събиране на пъпки от бреза, топола и др. се отрязват клонките, завързват се на снопчета и се сушат, след което се оронват и отделят само пъпките. Боровите връхчета се отрязват с нож на групички по няколко. Поставят се в кошнички, без да се притискат.

Листата — folia, се събират или в началото, или по време на цъфтене и по изключение в период на плодообразуване. Събирането на листата, докато не са напълно развити, не е рентабилно, макар че тогава някои листа са богати на действащи вещества. Ранното събиране па листата обикновено изтощава растението. Ето защо се препоръчва да се събират розетъчните, долните и средните листа на стъблата. Избягва се брането на променили естествения си цвят или проядени от насекоми листа. Берат се чрез откъсване от стъблото или отрязване на клонки, които се изсушават и след това листата се отделят чрез очукване (мечо грозде). Събират се заедно с дръжките (напр. татул, градински чай, коприва, подбел, ягода, иглика и др.) или без дръжки. Поставят се в кошници и бързо се разстилат за изсушаване.

Цветовете — flores, се събират в началото на цъфтежа. Те могат да бъдат отделни  цветове,  цели  съцветия  (лайка,  невен)  или  отделни  части  на  цвета (лопен  —  само  венечните  листа,  слънчоглед  —  само  езичестите  цветчета). Берат се ръчно, понякога се ползват специални гребени (лайка) или ножици, поставени на специални дървени поставки за откъсване на клонки от високи дървета  (липов цвят).

Стръковете (треви) — herbae, се събират в периода на цъфтене чрез отрязване на стъблата с нож или сърп на около 15—20 см от върха надолу. Не бива в никакъв случай да се изскубва цялото растение от почвата. Стръковете се навързват на снопчета и се сушат.

Плодови  семена  —  fructus  еt  semina.  Сухите  плодове  и  семена  се  берат напълно  зрели,  но  при  някои  видове,  за  да  се  избегне  разпиляването  на семената, се препоръчва беритбата да става преди пьлното узряване. Понякога се отрязват целите съцветия с плодчетата, правят се снопчета, оставят се да доузреят, след което се очукват и пресяват през сито. Сочни плодове и ягоди се събират рано сутрин или вечер при захлаждане.

Корите     —   cortices, се   събират   през   пролетта,   когато  движението на соковете на дърветата е засилено и лесно се отделят от дървото. Най-добре е да се събира кора от млади стебла и клонки с ножове   от   неръждаема   стомана,   като   се  правят  надлъжни  нарези  до 30см, които в краищата се съединяват с напречни прерязвания, а кората се сваля във вид на жлеб или улей. За медицински цели трябва да се събират само кори от млади клони.

Корените, коренищата, грудките и луковиците - radices, rhizomata, tubera bulbi, се изкопават през есента,   когато цялата надземна част е увяхнала,   или рано през  пролетта,  преди да е почнал  растежа на растението. След това корените и коренищата се почистват от пръстта, измиват се бързо с течаща студена вода и се   отстраняват   остатъците   от   стъблата.   За   подземните   части   на   някои растителни видове има специални изисквания при преработката (грудки от салеп, корени от ружа, сладък корен, коренище от акорус и перуника се обелват от външната кора).

Пречистване.  След  събиране  растителните  части  се  подлагат  на  т.  нар. първична обработка или пречистване. Целта на тази манипулация е да се отстранят случайно попадналите странични примеси или други части от същото растение, избелели или потъмнели части, нападнати от насекоми п др. Грудките от салеп се потапят за кратко време в кипяща вода за инактивиране на ферментите и отстраняване на възможността за поникване.

Сушене. От правилното и своевременно проведено сушене до голяма степен зависи  качеството  на  лечебните  растения  и  запазването  на  тяхната  лечебна стойност. Чрез сушенето се отстранява водата oт растителните части, която за свежите листа, цветове и треви достига до 85%, а за корените — до 45%. При сушенето в тъканите на растителните органи настъпват дълбоки изменения. Това е процес на изпаряване и отстраняване на влагата, който води до консервиране на дрогите, тъй като се задържа действието на ферментите, под чието влияние най-често настъпват нежелателни промени в техния химичен състав.  Ферментното  въздействие  е  вредно  при  лабилните  сърдечно действуващи гликозиди, при някои алкалоиди от естерен тип, съдържащ се в представители от сем. Solanaccae, при дроги, съдържащи индолни алкалоиди (като зимзелен, ръжено рогче), дъбилни вещества и др. В тези случаи ферментните процеси водят до промяна или разпадане на лечебните вещества и до намаляване или изчезване на лечебния им ефект. Колкото влагата по-бавно се отделя от дрогите, толкова по-активно  протичат  ферментните  процеси.   Правилното сушене трябва да е съобразено с характера на действащите съставки на лечебните растения. То се провежда бързо при установена за вида температура. Обикновено нагряването не трябва да превишава 50—60°С, само при  сочните  плодове  температурата  може  да  се  повиши  до  80°С,  което позволява  съхраняване  на  витамините.  Растителни  дроги,  които  съдържат етерични масла, се сушат разстлани на по-дебел пласт, бавно, при температура до 30°С. Бавно се сушат и дроги, чийто химичен състав се отличава със стабилност и не се поддава на разпадане под влияние на ферменти.

На пряка слънчева светлина могат да се  сушат растителни  части, които  не съдържат багрила — семена, корени и коренища, кори и др. Листата, цветовете и тревите (надземните части) не трябва да се сушат на пряка слънчева светлина, тъй като се обезцветяват и не се допускат за употреба.

Бавното сушене се извършва на открито или в приспособени за тази цел помещения. Това е най-достъпният и лесно изпълним начин на сушене. Растителните части се разстилат на тънък пласт върху брезент или хартия, или в специално приготвени дървени рамки с мрежесто дъно, които се поставят една  над  друга.  Сушенето  на  сянка  под  навеси  или  на  таван  при  добро проветряване  става  бавно,  но  се  получава  качествена  растителна  суровина, която е с много добър външен вид. и непроменено лечебно действие.

Ако растителните части, най-често корени и коренища, се събират през есента, когато слънчевите лъчи са слаби, когато времето често е влажно и при естествени условия сушенето е затруднено, могат да се използват специални сушилни или сушилни, изградени за сушене на плодове (сини сливи и др.).

Малки количества суровина (подземни органи) могат да се сушат при домашни условия във фурничката на печката при температура до 60°С. Не е необходимо тук да се спираме на голямото разнообразие от сушилни с различни топлинни източници, които се конструират за сушене на големи количества билки. Сушенето  се  смята за завършено, когато растителните  части  (кори, корени, коренища) са загубили еластичността си и при чупене издават звук, а листата и цветовете — когато при стриване образуват фин прах.

Съхранение. Сухите растителни части се опаковат в торбички от плат или хартия, в стъклени банки или в металически кутии. Последните се ползват особено често за съхранение на растителни суровини, които съдържат етерично масло.

Едно от главните изисквания е изсушените лечебни растения да се съхраняват в сухо, проветриво и чисто помещение. Не бива да се забравя, че когато те са сушени при обикновена температура (без загряване до 60°С), действието на ферментите само е задържано и при овлажняване отново се създават условия за тяхното активиране и протичане на разпадни процеси на химичните вещества в растенията.  Необходимо  е  съхранението  да  става  при  условия,  при  които билките се запазват непроменени по външен вид и по съдържание на лечебните вещества. За тази цел всички неблагоприятни фактори на външната среда — влага,  пряка  слънчева  светлина,  липса  на  проветряване,  трябва  да  бъдат

отстранявани. В противен случай дрогите овлажняват, добиват дъх на плесен, могат да загният и често ги нападат различни вредители — насекоми, червеи, гризачи.

Силно действащите дроги трябва да се съхраняват отделно от останалите. Същото се отнася и за ароматните, които трябва да бъдат отделно от неароматните.

Срокът за съхранение на листа, цветове и треви обикновено е по-кратък от този за кори и коренища и е даден в статиите на Държавната фармакопея за официалните дроги и в наръчниците на билкосъбиране за неофициалните или в Българските държавни стандарти.

 

 

Cпиpyлинa e ecтecтвeн пpax oт „вoдopacли“ (циaнбaĸтepии), ĸoйтo e нeвepoятнo виcoĸ в cъдъpжaниeтo нa пpoтeини и дoбъp изтoчниĸ нa aнтиoĸcидaнти, B-витaмини и дpyги xpaнитeлни вeщecтвa. Koгaтo ce cъбиpaт пpaвилнo oт нeзaмъpceни eзepa и вoдни тeлa, тoй e eдин oт нaй-мoщнитe изтoчници нa xpaнитeлни вeщecтвa.

прочети още

Поради забележителните си хранителни, профилактични и лечебни свойства гъбата кладница се радва на огромен кулинарен успех в страните от Средиземноморието, а напоследък и в редица северни страни от Европа – Германия, Белгия, Обединеното кралство и други. 

прочети още

Херпес Зостер е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от вируса Varicella zoster virus. При първичното попадане на вируса в организма, той причинява заболяване известно като варицела (вид шарка).

прочети още

Изследванията по целият свят подкрепят и препоръчват това, което Хипократ ( бащата на медицината ) установява и с което лекува пациентите си 400 години преди Христа. Той открива, че натуралният, недестилиран ябълков оцет

прочети още

Златен корен е познато като Rhodiola rosea, но то има още много имена -  корен на Арктика, царска корона и розовица. Расте в студени и скалисти райони включително Сибир, Арктика, както и северните части на Азия, Северна Америка, Европа и Великобритания. Родиолата  има много специфичен външен вид – от един общ корен излизат много цветчета, покрити с жълтеникаво-бели връхчета. Златният корен се използва от хиляди години в традиционната медицина поради високата концентрация на органични съединения като феноли, алкалоиди, флавоноиди и хинони. Слави се с  функциите си да намалява стреса и тревожността.                                                                                            

прочети още
ЛЕЧЕНИЕ С DiaDENS-PCM
18 август 2018

DiaDENS-PCM е експерт в областта на ДЕНС-терапията. Универсалният апарат е снабден с лечебни програми за оказване на първа помощ и курсово лечение на често срещащи се заболявания и симптоми:

прочети още

Скандинавско ходене с щеки. Това е вид разходка на открито с помощта на специални пръчки, подобни на ски

прочети още

За пореден път и тази година, от 11 август ще гледаме към небето за падащи звезди.

прочети още

Зеолитът  нормализира кръвното налягане, премахва безсънието, потенето, напрегнатостта. Хората, употребяващи зеолит, не познават болести като рак, язви, гастрити, колити, проблеми на сърдечно- съдовата и нервната система. Употребата на зеолитовия прах се отразява добре върху кожата и неутрализира последиците от умората.

прочети още

Няколко чаши зелен чай дневно укрепват сърдечно-съдовата система, защото поддържат еластичността на кръвоносните съдове и заздравяват стените им. Освен това полифенолът, съдържащ се в него, ускорява разлагането на кръвния холестерин и на мастите,понижава кръвното налягане ( за разлика от черния,който го повишава), предпазва от кариес.

прочети още

Човекът е произлязъл от водата. Тялото ни съдържа зна­чителни количества вода. В мозъка тя достига 86 %. Вода­та е изключително необходима за поддържане на нормални­те жизнени процеси. Изпълнява охлаждаща и прочистваща функция, разтворител е на хранителните вещества. И въпре­ки че е от изключително значение за живота, у нас все още няма ясна позиция за дозите, температурата, вида на водата, начина на пиене.

прочети още

Редовната им консумация подпомага лечението на скорбут, стомашно-чревни заболявания, малокръвие. Силно изразено е положителното действие на плодовете върху заболявания на щитовидната жлеза, тъй като са богати на йод.Сокът или отварата от плодовете имат отхрачващо действие.

прочети още

Лошият успех в училище и разсеяното поведение не винаги се дължи само на мързела на детето. Често пъти той е причинен от растежа или органични смущения и често можем да си помогнем с май-обикновените билки растящи по нашите ширини/

прочети още